ПЕТИ ЕТАЖ
Да съществуваш е не винаги уместно
А ми се случва -
всеки божи ден.
Да кажа на съмненията "ресто" ?
Но ще им липсвам,
както те-на мен.
Проклети, дълги романтични нощи,
проточени от тук,
та чак до там !
През лятото ги пускат с пълна мощност.
На Орлов мост
ги пускат през фонтан.
И - как да се изкажа деликатно
налага ми се не веднъж и дваж
да вия мълчаливо към луната
от своя пети,
най-висок етаж.
Добре поне, че хората са глухи
за тишина.
А впрочем -
и за вик.
Откликват няколко околни тухли
и влизат с ноктите ми
във конфликт.
В такива нощи,
рухнали над мене
със всичката си тежест на бетон,
следите
на изгубеното време
откривам в някой антикварен том.
Поетът ме е търсил.
Недочакал.
И може би така е по-добре.
Животът
е съвременен спектакъл,
с кой мъртъв гений ще се разберем ?
И все пак -
между редовете влизам
почти без болка,
като връх на нож.
И - сто мъже от бронз
присядат близо,
да съществуват с мен
поне за нощ !
Етажите се сливат в топла къща.
Под моста бликва
истинска река !
Изгубеното време
ми се връща !
Почти съм сигурна, че е така...
Отвсякъде разсъмва.
Край.Завеса !
Ще доживеем утре.
(Тоя луд живот...)
На слънчевия лъч
виси обесен
един случаен нощен епизод.
И първото,
най-ранобудно куче
полива ловко жълтия паваж.
Какво ли хубаво ще ми се случи
из моя път
от петия етаж ?
Миряна Башева
Съседка изхвърли куче от 15-тия етаж, ра...
ПРЕДПОСЛЕДЕН ДЕН ЗА ТАЗИ ГОДИНА
А ми се случва -
всеки божи ден.
Да кажа на съмненията "ресто" ?
04.01.2008 15:58
пълен с радости, любов!
Поздрави! :)))
Ще се връщам отново!