За две ръце

Евтим Евтимов

За две ръце, протегнати за срещи,
земята бих докрая извървял.
За две очи, като звезди горещи,
аз цялата си топлина бих дал.

За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене, 
аз всички океани бих изпил.

Как малко искам аз - по зрънце, 
по капка от далечен, чакан дъжд,
а ти дойде голяма като слънце
и всичко ми донесе изведнъж.

Получих аз от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка - песен, а от песен - мъка
и няма място вече за лъжа.

И няма кой сега да ме откъсне
от този огън древен или нов.
Ако сърцето ми за миг се пръсне,
едно помни - било е от любов.

Благодаря:)
Много харесвам поезията на Евтим Евтимов. Дори сега си спомням, че има и песен по този текст:)
Поздрави!

Благодаря, tsvetamak! С удоволстиве бих чула песента!:)

Но аз съм по директна и по чувствена, по обикновена!
Благодаря за постинга!

Песента е на Веселин Маринов и е страхотна:)))

Удоволстиве е да се четат стиховете на Евтим Евтимов!

Благодаря, jenajena!

но не умирай дори и да е от любов:)))))))))))

Много любов и за теб! И слънчеви усмивки!:)))

:))