На гости у дявола
                        
Приказка за честта

В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола - старият Дявал -
дома си на чашка абсент.

Свещта очертаваше острия профил
със ивица златни лъчи
и пускайки кръгчета дим, Мефистофел
ме гледаше с влажни очи.

В очите му есенна горест бе скрита, 
но все пак бе горд и засмен
и махна с ръка той: In vino vеritas!
Ще бъда със теб откровен!

Омръзна ми вече все тоя ярем на
притворство и помисъл зла -
да пием за мойта сърдечност неземна
и сивите земни тела!

Преди векове аз възпрях на земята 
и тук устроих си шега:
венчах се за земната Истина свята,
но тя увенча ме с рога.

Възпламнах от ревност и в черна омраза
за своята стъпкана чест -
човешката чест неуморно аз газя,
но с чест не сдобих се до днес.

Намислих чрез подвизи чудни да блесна -
умирах по сто пъти в бран,
но винаги рицар на кауза честна,
не бидох пак с чест увенчан.

Отчаян, окаян, веднъж в булеварда
аз тръгнах неземно злочест
и вдигнах над себе си ясна плакарда:
"Човек без капчица чест!"

Но странно: презрение няма ни капка!
Посрещат ме вред с интерес,
любезно отвсякъде свалят ми шапка:
"Без чест ли си? - Прави ти чест!"

Един господин ме целуна: "Ах, братко,
и ти ли!...Ех, кой да те знай?"
Две хубави дами ми казаха сладко:
"Елате в нас утре на чай!"

Чудесно! Невиждано! С почести редки
изпратен бях чак до дома.
Министри, царе и придворни кокетки
ми писаха мили писма.

И ето ме: важен, блестящ, елегантен,
богат като истински Крез!
И знам аз: крадец съм, лъжец, спекулантин,
безчестник, но... винаги с чест!"...

И Дявола млъкна. Наля от абсента,
сърдечно се чукна със мен
и пускайки пушек на синкави ленти,
прониза ме с поглед зелен.

                                        Христо Смирненски