Човешка шепа

Евтим Евтимов

От миналото - само шепа думи,
изречени през делниците прости.
Изтрила всичките ми земни друми,
смъртта ми също ще е шепа кости.

Пътеката събира шепа стъпки,
вървяни дълго и неизвървяни.
Сълзите ми са просто шепа тръпки,
отдавна под клепачите събрани.

Очите ми са шепа златен блясък,
за всичките безсъния виновни.
Душата ми е шепа топъл пясък,
изтичащ днес от пясъчен часовник.

Човешка шепа с няколко мъниста!
Събрал съдбата си сега на нея,
аз трябва да я пазя още чиста,
че няма с камъните да живея.

Зърната свършват, птицата отлита
и за какво ми е след туй подкрепа?
Ако за мене после някой пита,
да търси отговор от тази шепа.

благодаря, че ги споделяш...

Приятно ми е да споделя!

много харесвам стиховете му!Едно благодаря и от мен имаш!

нека твоите са в изобилие....

За мен е удоволствие!:)

четенето на този коментар е един от тези моменти.
Благодаря ти!

направо тръпка...

Мислим еднакво...

Един от любимите ми поети и благодаря че сподели този стих с нас!

Обичам стиховете на Евтим Евтимов! За мен е удоволствие да ги споделя!